Това ли беше?

            Отивам си. Решението ми е окончателно като настъпването на лятото. Отивам си с една торба спомени, които често ще припомнят лицето ти. С времето ще се отдалечавам все повече от теб, но често ще усещам, че присъстваш. Не знам дали времето лекува. В случая не съм сигурен, че има от какво да бъда лекуван.

            В градската суматоха се сливат образи и звуци. Понякога уж ще те разпознавам сред забързаната тълпа, а после ще осъзнавам, че това не си ти. Негативът на образа ти често ще иска да се прояви на слънце, макар образите да изпъкват ярко единствено в тъмната стаичка. С приглушено осветление.

            Отивам си. Но искам да знаеш, че съм те обичал. Искам да си наясно, че този факт ще остане експониран във време-пространството, дори когато започна да обичам отново. Друга.

            Сбогом. И ти благодаря, че беше моя.