Приемам те по различен начин. Целувките са уж старите, но усещането от мокрите ти устни е някак друго. Все едно скачам, завързан за въже, но без въжето. Измъквам се от безсрамно измачканите чаршафи и не смея да ги погледна. Наляга ме чувство на гузност. Не знам защо миризмата на пържени филии сега ме връща повече към детството, вместо да задържа вниманието ми към теб. Дуализъм на чувствата. Дуализъм в отношението. Само когато си връзвам вратовръзката продължавам да бъда уверен. Другите навици и ритуали вече не носят усещане за обичайност. Погледнеш ли ме в огледалото, докато оправям тоалета си, сякаш ме наляга безпокойство. За да го превъзмогна, гледам бързо да изляза и да остана насаме с тълпата отвън. Мисълта, че си останала от другата страна на вратата, отново ме прави по-спокоен. Винаги е важно да знаеш, че има при кого да се върнеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар