четвъртък, 12 май 2011 г.

Безп(л)ътен


И падах, и вървях.
Препъвах се във хора.
И плаках, и се смях.
Налегна ме умора.

Поспрях на кръстопът.
В небето се загледах.
Останал бях без плът,
преди да се усетя.

Обърнах се назад,
живота си припомних -
изчезвах твърде млад
след пътища бездомни...

В момента обладан
от чувствата предишни,
безплътен съм и сам
за силите всевишни.

1 коментар: