Безп(л)ътен

И падах, и вървях.

Препъвах се във хора.

И плаках, и се смях.

Налегна ме умора.

Поспрях на кръстопът.

В небето се загледах.

Останал бях без плът,

преди да се усетя.

Обърнах се назад,

живота си припомних -

изчезвах твърде млад

след пътища бездомни...

В момента обладан

от чувствата предишни,

безплътен съм и сам

за силите всевишни.