Разпознаването сутрин изисква време. Ако вали, трябва да се съсредоточа върху лицето ти. Ако е слънчево, лесно осъзнавам причината за твоето присъствие. Следя седмичната прогноза, за да се настроя и да не губя ценни минути. Не помага особено. Когато приключа с разпознаването, запалвам цигара. Синият дим те обвива като пашкул, изнизва се на плавни облаци от косата ти. Цигарата ни свързва още повече. После обикновено те целувам по челото, леко по устните и едва по слепоочието. Така ти винаги си уверена, че съм твой, независимо от времето, което ми е коствало да те разпозная...
Няма коментари:
Публикуване на коментар