По риза

Беше толкова близо,

сам докоснах те почти...

Останал бях по риза,

по зелените си очи,

после... внезапно празно,

после едно бяло платно...

Поглед взирам напразно.

Дано пак те срещна. Дано.

Ти по ризата бяла

лесно ще ме разпознаеш -

и при друг да си спряла,

даже друг да пожелаеш...