Отвън навътре влиза любовта,
а после със душата ти привиква.
Привикне ли, пак вън излиза тя
и става за любимия реликва.
Тя има собствен мъничък олтар,
пред който казваш своята молитва;
за храма й не трябва катинар,
да я опазваш с времето се свиква.
Свещичка й запалваш всеки ден,
от прах и лоши мисли я почистваш...
Любима, в този храм си всеки ден,
когато осезаемо ми липсваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар