сряда, 2 февруари 2011 г.

Когато осезаемо ми липсваш


Отвън навътре влиза любовта,

а после със душата ти привиква.

Привикне ли, пак вън излиза тя

и става за любимия реликва.

Тя има собствен мъничък олтар,

пред който казваш своята молитва;

за храма й не трябва катинар,

да я опазваш с времето се свиква.

Свещичка й запалваш всеки ден,

от прах и лоши мисли я почистваш...

Любима, в този храм си всеки ден,

когато осезаемо ми липсваш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар