По същото време

По същото време,
на същия ъгъл,
с прегръдка превзе ме...
Или съм се лъгъл?

Дали съм измислил
целувката твоя?
Приписвам ли мисли?
Била ли си моя?

Но все ми се струва,
че точно оттука
чрез теб съществувам
и в радост, и в мъка.