Обикнах тишината

Със времето обикнах тишината.

Спокойствието. Малките неща.

Не искам вече да си най-добрата.

Да бъдеш изключителна не ща.

Достатъчна е твоята прегръдка,

когато от деня съм уморен,

докато тихичко отпиваш глътка

от виното, щастлива че си с мен.