четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Шепот


Шепот на устни
в есенен мрак.
Как да те пусна?
Как, кажи, как?

Тихо обичаш
всичко във мен.
С мен си приличаш
вече съвсем.

С думи ме галиш,
милваш с лице,
лесно ме палиш
с нежни ръце.

Аз те обичам.
В късния час,
мое момиче,
шепна и аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар