доброти и баневизми
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
Шепот
Шепот на устни
в есенен мрак.
Как да те пусна?
Как, кажи, как?
Тихо обичаш
всичко във мен.
С мен си приличаш
вече съвсем.
С думи ме галиш,
милваш с лице,
лесно ме палиш
с нежни ръце.
Аз те обичам.
В късния час,
мое момиче,
шепна и аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар