За какво съм ти такъв

Доверието просто си отиде.

Страстта ме изостави отведнъж.

Нима желаеш още да ме видиш?

Сега съм толкова различен мъж...

Не знам защо се дадох на тъгата.

Дали причината не е в дъжда?

Внезапно ме потърси свободата

и аз й отговорих бързо с Да.

И не че от прегръдки задушен съм,

и не че от целувки съм без дъх,

и не че в любовта ти застрашен съм,

и не че навиците взеха връх,

сега съм просто друг... Нима не виждаш?

Кажи ми, за какво съм ти такъв?

Прекрасно беше. Без да се обиждаш,

от тука днес ще си отида пръв...