Да сложиш отпечатък на стъклото
не значи непременно, че си жив.
Като стъклото крехък е живота,
като графита тънък на молив.
Затворени в представите си малки,
по-сигурни се чувстваме в съня.
Намираме си кратки залъгалки
и някак си избутваме деня.
Говорим за любов. Любов не правим.
Споделяме се в толкова легла…
Какво от нас ще можем да оставим,
когато ще сме вече без тела?
Докосваме стъклото с мазни пръсти.
Оставяме уж някакви следи…
Залъгваме се с планове чевръсти,
докато в клетки от стъкло седим…
Няма коментари:
Публикуване на коментар