Стъпвам по водата, сякаш съм Христос. Вървя към теб. По-скоро се плъзгам по повърхността и ми е леко. Знам, че предстои да бъдем дълго време заедно. Мисълта, че ще споделиш живота ми, не напуска безтегловното ми съзнание. Ставам все по-лек.
Една риба за малко се показва над водата и успява да улови муха в лепкавите си устни. После ми се усмихва и се връща в дълбините на простичкия си живот. Ще се грижа за теб. Ще те обсипвам с мокрите си целувки и ти няма да усещаш глад.
Докато се плъзгам по повърхността, лилиите ухаят и ми правят път. Водните лилии така отиват на предстоящото ни свързване.
Идвам. Знам, че ме очакваш. Знам, че ме обичаш. Иначе щях ли да правя сравнения, свързани с Бог?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар