Надеждата умирала последна...
Но първо си отива младостта.
Минути. Часове. И дни вълшебни...
Октомври е. Започна есента.
Не ме обърква бързата промяна,
щом още си до мен и ме търпиш.
И аз не тръгнах. Ето ме. Останах.
Компромис беше. Вече е престиж.
Надеждата, поравно поделена,
ни движи още заедно напред –
надежда, че след есенното време,
и зимата ще искам да съм с теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар