Така себично в кръг ме завъртя
представата за теб и любовта ни,
че губят ми се малките неща,
които са ти причинили рани.
Въртях се в този кръг, уверен че
възторгът ми по детски е невинен,
докато времето край нас тече,
уверен че завинаги те имам.
Едва накрая вече осъзнах,
че губил съм те с всеки ден по малко...
Въртя се в кръг на моя собствен страх,
защото теб те няма... Късно. Жалко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар