Посоките са толкова различни...
Сезоните менят се, ние с тях...
От нежни ставаме все по-себични,
подвластни на любовния си страх.
Редуват се безбройни дни и нощи.
Зад нас остават малките неща.
Вървим напред, надявайки се още,
че редом с нас върви и любовта.
Вървим и се надяваме до края,
че нещо този страх ще промени,
макар дълбоко в себе си да знаем,
че винаги умираме сами.
Прекрасен стих! Браво!
ОтговорИзтриване