Не носят радост всички тези вещи.
Изгубил съм си времето сред тях.
Сега съм с теб. Но с късната ни среща
дали и любовта не пропилях?
Опитвам се да бъда интересен.
Разсмивам те. Това е май добре...
Навън е лято, а във мен е есен.
Надявам се дъжда да разбереш.
Опитвам да изричам мили думи.
Харесва ти? Дано да е така...
Сред всички тези вещи помежду ни
нима ти стига моята ръка?
Тогава да избягаме. Далече.
На край света. При нищото. Нали?
Без теб не искам да живея вече,
защото ми омръзна да вали...
Банев, всеки път, когато те чета, се сещам за тази песен :)
ОтговорИзтриване