В очите ми се взира любовта.
Не вярва, че не вярвам вече в нея.
Улегнал мъж съм. Чакам старостта.
Да се обърна сам назад – не смея.
Наситих се на всичките лъжи.
Не искам обещания за утре.
На съвестта ми нищо не тежи,
щом лягам вечер и се будя сутрин.
Любов, сега така ми е добре,
че бях забравил меките ти устни…
Все някой мъж на ъгъл ще те спре…
На свобода от себе си те пуснах.
Ала за всичко ти благодаря –
за радостта, за мъката и края…
Когато дойде време да умра,
че бил съм жив, със сигурност ще зная…
Няма коментари:
Публикуване на коментар