Не знаех, че е време. Не разбрах.
Обикнах те внезапно. Просто стана.
Тогава страховете си събрах.
Прибрани са на тъмно под дивана.
Най-после съм сред тихия покой
на ласките и меките целувки.
Не знаех, че е време. Станах твой.
Без мисъл. Без тревога. Без преструвки.
Сега е друго. Всичко е наред.
Погледна ли се вече в огледало,
във отражението виждам теб.
Сега сме цяло. В разум, дух и тяло.
С голямо удоволствие чета Вашите стихове. Прекрасни са !
ОтговорИзтриванеХаресва ми, както смислово, така и чисто технически.
ОтговорИзтриванеЕвала.
Кокича