понеделник, 18 юни 2012 г.

Сега сме цяло


Не знаех, че е време. Не разбрах.
Обикнах те внезапно. Просто стана.
Тогава страховете си събрах.
Прибрани са на тъмно под дивана.

Най-после съм сред тихия покой
на ласките и меките целувки.
Не знаех, че е време. Станах твой.
Без мисъл. Без тревога. Без преструвки.

Сега е друго. Всичко е наред.
Погледна ли се вече в огледало,
във отражението виждам теб.
Сега сме цяло. В разум, дух и тяло.

2 коментара:

  1. С голямо удоволствие чета Вашите стихове. Прекрасни са !

    ОтговорИзтриване
  2. Харесва ми, както смислово, така и чисто технически.
    Евала.

    Кокича

    ОтговорИзтриване