понеделник, 11 юни 2012 г.

Секунда вечност



            По средата няма нищо. На границата между черното и бялото и двамата сме на стоп – кадър. Аз съм с притворени очи. Ти си широко усмихната.  Просто си почиваме. Забодени с карфица за момент, в който времето е спряло. Момент, в който дори преставаме да бъдем истински, защото за малко не съществуваме. Докато не си принадлежим, не изпитваме тъга един по друг. Тъгата се нуждае от обозначаване. За нея трябва вдишване и издишване, каквито по средата липсват.
            В една секунда може да има толкова много любов. Тогава е цветно. Има птици, трева и синьо. В синьото приливната вълна на щастието ни кара да се чувстваме свободни да се обичаме. Така, както обичат децата. Без предразсъдъци. Без основания.
Готова ли си за секунда вечност с мен?

Няма коментари:

Публикуване на коментар