вторник, 27 декември 2011 г.

Ако мислите ги няма


За днес уж бях приключил… Но не съм.
Ухажват ме любовните ти думи.
Рискувам пак среднощния си сън,
ако не ги поканя помежду ни.

Достатъчно е мисли между нас
чрез нашите тела да се прегръщат…
Заспиваш в профил. Аз по гръб – анфас.
Обичам те до мен една и съща.

От думите, останали без дъх,
целуваме се като за последно –
целувката е влажна като мъх,
а мисълта за нея е вълшебна.

Заспивай, скъпа моя. Лека нощ.
Без приказка. От приказка сме двама.
Заспивай. Думите са за разкош,
ако случайно мислите ги няма…

Няма коментари:

Публикуване на коментар