вторник, 13 декември 2011 г.

Сами и голи


Престанахме да пращаме писма.
Забравихме дори писма да пишем.
Седим на топло. Плахи. У дома.
По другия копнежът е излишен.

Нахлуват само мисли за тела.
Представяме си филми. И сме в роли.
Навън е смог. Или пък е мъгла.
А ние сме сами. Сами и голи.

Така копнея за едно писмо.
Отдавна вече пощальони няма.
Ти мислиш ли за мен у вас? Дано.
А гола ли си? Или си с пижама… 

5 коментара:

  1. Толкова младост и сила за живот излъчва това стихотворение!Харесва ми!

    ОтговорИзтриване
  2. Ох, директно от главата ми!

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно! :) Просто прекрасно написано.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, Лени, няма как да не сме (на) едно (мнение) !

    ОтговорИзтриване