понеделник, 19 декември 2011 г.

Ключът в джоба


            Когато искаш да се махнеш, завръщането е най-сигурният начин да намериш пътя към себе си. Всеки има любима кутия със спомени или кашон с желания, прибрани прилежно в килера. Дълго време те стоят заключени от самия теб. Ключът е в джоба ти, но сякаш не помниш. Опипваш сакото си от притеснение, че някой джебчия е присвоил този ключ в суматохата на града.
            Напускането на места и хора е илюзия, че владееш ситуацията. Животът не може да бъде управляван. Животът е единственото нещо, което е извън твоя контрол. Именно това провокира в теб представата, че другаде ще бъде различно. Дрехите омръзват бързо. Прическата ти писва след месец. Новият пуловер и подстригания бретон не променят съдържанието. Формата е заблудата, че нещо вече е различно.
            Ако случайно успееш да избягаш, ако все пак по някаква причина за малко надхитриш ситуацията, един ден отново ще потърсиш ключа в джоба си. Нещата, които прибираме в кутии и кашони винаги застраховат нашето бъдеще, където и да се намираме. И тъй като любопитството към онова, което сме били винаги надделява, ще се върнеш. Със сигурност ще се върнеш. За да припомниш себе си сред забравените вещи в килера.

1 коментар:

  1. "И тъй като любопитството към онова, което сме били винаги надделява, ще се върнеш. Със сигурност ще се върнеш. За да припомниш себе си сред забравените вещи в килера."

    Така и се получава. Абсолютно вярно. :)

    ОтговорИзтриване