петък, 2 декември 2011 г.

Отиваш си


Два куфара. Палто. Обувки. Шал.
Ти тръгваш, обичайно подредена.
Отиваш си без гняв и без скандал
от чувства и надежди уморена.

Очакваме последното такси.
Един пред друг сега сме за последно.
Не си виновна. Знаеш, че не си.
Преди да тръгнеш, нека да поседнем.

Пригладена коса. Очи без грим.
Почти безцветно лъскаво червило...
По руски обичай със теб седим.
След малко ще си тръгнеш, но е мило.

Два куфара, събрали любовта
или това, което е след нея...
Отиваш си. Остава нежността.
А тя ми стига. С нея ще живея. 

4 коментара:

  1. Та значи тъй, реши и си отиваш.
    Какво, пък, няма да те спра!
    Ще потъжа ден-два ще ми е криво,
    ала от скръб едва ли ще умра!...

    ОтговорИзтриване
  2. И ще дойде най-щастливия ден,когато ти ще си далече от мен!!!

    ОтговорИзтриване