понеделник, 26 декември 2011 г.

Не ми е вече сиво

Съвсем се бях изгубил. В унес бях.
Изпуших нервно толкова цигари…
Усмихвах се. Не беше точно смях.
Случайни хора мислех за другари…

Очи отворих някак изведнъж.
Огледах се. Не ми е вече сиво.
Снегът е бивш войнишки ситен дъжд –
навсякъде е бяло. И красиво.

С дъжда ли си отиде този сън
или снегът го наваля внезапно?
По детски тичам в преспите навън -
при себе си завръщам се обратно.

2 коментара:

  1. На това аз му казвам да намериш вътрешната хармония ,себе си,щастието.

    ОтговорИзтриване
  2. :") Дано е по-бяло с всеки изминал стих. Макар да обожавам, когато пишеш за тъга.

    ОтговорИзтриване