вторник, 22 ноември 2011 г.

Няма ме съвсем


Косите ти... Докосвал съм ги. Много.
Уханни. Гладки. Златни. От сатен.
Не мога без косите ти. Не мога.
Усещам ги. Пилеят се по мен.

Ръцете ти. Държал съм ги в тревога.
И в радост в моите съм ги държал.
Не мога без ръцете ти. Не мога.
Без твоите ръце ще ми е жал.

Очите ти. Оглеждал съм се строго
и влюбено съм се оглеждал в тях...
Не мога без очите ти. Не мога.
Без твоите очи ме мъчи страх.

Ти, цялата... Потребна като Бога –
Единствена. Навременна. До мен.
Без теб не мога. Чуваш ли, не мога .
Без теб изчезвам. Няма ме. Съвсем.

1 коментар:

  1. Прекрасни неща, просто прекрасни. Мисля, че е излишно да изнасилвам думите, които и без това не ми стигат. Особено сега.

    ОтговорИзтриване