четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Докато се опитваш да ме обичаш


            Докато се опитваш да обичаш, Вселената продължава да се разширява. Страх ме е, че може да се пръсне преди да чуя милите ти думи.
            Често се облягам на прозореца, гледам звездите, търся промяна в Млечния път. Нещо, което ще ми подскаже, че краят на всичко вече е видим от моя прозорец.   Упражняваш се толкова дълго в любов, че ми остана тъгата от нея. Тъгата, която ме направи добър и благороден, но и необратимо меланхоличен. Меланхолията, която ми прилепна като кожено яке със скъсан метален цип. Няма събличане.
            Ако успееш да започнеш да обичаш, ще трябва да ме притежаваш облечен.
           Ако успееш поне за малко да спреш разрушителния нагон на Вселената, която нараства от любов към самата себе си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар