понеделник, 14 ноември 2011 г.

Не помниш как се даваха целувки


Разхвърляна си в мисли и слова.
Разхождаш нервно своите обувки.
Отмяташ кичур. Плачеш след това.
Не помниш как се даваха целувки.

Минаваш покрай мен като трамвай,
невидим съм за погледа ти гневен...
Защо е този гняв? Дали е край
или е пристъп някакъв пореден?

Обичам те. Но мога ли, не знам,
такава безразсъдна та де имам...
Дали не трябва да посрещна сам
прегръдките на идващата зима...

4 коментара:

  1. И след зима идва пролет. Ти бъди обнадежден! Не прекъсвай своя полет и ще Я прегърнеш някой ДЕН.
    Г.ПОПОВ

    ОтговорИзтриване
  2. Дали ще я прегърнеш отново ти не знаеш.
    Дали ще се хванете за ръце както преди?
    Но знай едно ти не бива да се каеш.
    дори и да не сте отново двама запомни:
    Тя ще съжалява пак и пак!
    задето те остави..
    И прободна рана, в сърцето ти направи.
    Никога не ще успее тя да те забрави

    ОтговорИзтриване
  3. Относно предишният коментар пиша отговор:

    И въпреки това,
    тя не ще успее да го спре
    да намери обичта и топлотата
    в нечие добро сърце!
    На момиче нежно,мило,
    като цвете,
    на момиче
    на което са разперени крилете!

    Стефи димитрова!

    ОтговорИзтриване
  4. вие двечките обаче
    не разбирате основният смисъл!
    Не е целта тя да се кае и да въздиша по него
    целта е той да я забрави!

    ОтговорИзтриване