сряда, 9 ноември 2011 г.

Поплаках си по мъжки


Поплаках си по мъжки. Не боля.
Така се умилих от думи нежни…
Докато плаках, тихо заваля –
сега е дъжд, а после ще е снежно…

Така се взрях във малките неща,
че всички ми се сториха големи…
По мъжки си поплаках. Есента
поне сълзите няма да ми вземе…

Няма коментари:

Публикуване на коментар