Погубва суетата. Бавно. Леко.
Вината те застига отведнъж.
За прошки ще е късно. Нищо. Нека.
Така по-сигурно се става мъж.
Дори да плаче в тази окъснялост,
по мъжки може да изпита свян
за грешките в наивната си младост
и умилен да се завръща там –
към спомени, места и разни хора –
притихнал тихичко във своя срам,
превърнат след суетната умора
в единствен сигурен и вечен храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар