Оставам сгушен в леката ти гръд,
невидим за забързаните хора,
защото с теб съм винаги отвъд
съмнения, тревоги и умора.
Оставам твой за дълго и не знам
до днес без тебе как съм съществувал...
Човек не съществува, щом е сам,
човекът сам присъства и битува...
Така че дълго ще остана с теб,
докоснат и целунат в любовта ти,
понеже любовта ми с теб расте,
когато съм се сгушил във гръдта ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар