Една и съща си. На моменти успокояваща, на моменти дразнеща, на моменти желана, но често нетърпима. Статуквото на любовна уседналост ме побърква. Ръцете ти – знам ги, очите ти – наизустил съм ги, целувките ти – толкова полепнали една върху друга, че вече не усещам кожата си. Ти си безгранично усърдна в стремежа си да ме правиш подвластен. Чаткаш с високи токове наоколо, все едно, ако си боса, ще забравя присъствието ти. Не спираш да говориш, все едно, ако млъкнеш, ще забравя, че имаш уста.
Знам, че съществуваш. Нали съм твоят васал, заключен в оковите на невъзможното ти отсъствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар