сряда, 8 декември 2010 г.

Джон


Забравих дървения грамофон

и плочите винилови ги няма,

но още пазя спомена за Джон,

а бях на десет-единайсет само,

когато той си тръгна от света,

изгубен в собствената си жестокост...

Сега гласът му носи любовта

отвъд голямата любов на Йоко

и, ако в миг представим си поне,

че по-добри живота си живеем,

в поляни ягодови ще растем

и ще се смеем. Много ще се смеем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар