Забравих дървения грамофон
и плочите винилови ги няма,
но още пазя спомена за Джон,
а бях на десет-единайсет само,
когато той си тръгна от света,
изгубен в собствената си жестокост...
Сега гласът му носи любовта
отвъд голямата любов на Йоко
и, ако в миг представим си поне,
че по-добри живота си живеем,
в поляни ягодови ще растем
и ще се смеем. Много ще се смеем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар