сряда, 27 октомври 2010 г.

Прегърната от мъж



Не чуваш птици в есенния дъжд,

небе не виждаш и не виждаш хора...

Прескачай локви, но за мен се дръж –

опора съм за твоята умора.

Щом гушнал съм под черния чадър

от тялото ти даже раменете,

за мен денят е слънчев и добър -

разбирам го по трепета в ръцете.

Така че днес поне за мен се дръж...

Вали, дори целувките са мокри...

Навън жена, прегърната от мъж,

усмихната в дъжда прескача локви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар