Не чуваш птици в есенния дъжд,
небе не виждаш и не виждаш хора...
Прескачай локви, но за мен се дръж –
опора съм за твоята умора.
Щом гушнал съм под черния чадър
от тялото ти даже раменете,
за мен денят е слънчев и добър -
разбирам го по трепета в ръцете.
Така че днес поне за мен се дръж...
Вали, дори целувките са мокри...
Навън жена, прегърната от мъж,
усмихната в дъжда прескача локви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар