Здравейте, тихи птици на скръбта.
Какво ви води винаги към мене?
Не искам да обсъждаме неща,
които са отдавна споделени.
В косата ми не свивайте гнездо,
все още мога да опазвам тайни.
Преди разкривах себе си от – до,
сега ме пазят истини омайни.
Така че, тъжни птици, не при мен
дома си ще намерите най-после...
Но винаги, във някой идващ ден,
за малко може да сте ми на гости -
да бъбрим за онези нещица,
които към света ни приобщават...
Отлитате, но пухкави перца
от вас по дрехите ми пак остават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар