Понякога оставам насаме
със себе си. Понякога почивам.
Дали ми липсваш в този случай? Не.
За малко и от тебе си отивам.
Разбира се, присъстваш във ума.
И тялото за тебе спомен пази.
И ти е хубаво да си сама.
Така пестим тревоги и омрази.
А после пак сме заедно. Така
умерена е дългата ни връзка…
Все теб ще търси моята ръка.
Все теб – целувката ми дръзка…
Няма коментари:
Публикуване на коментар