Увисвам
по средата на деня като махало на часовник. Съзвучието от клаксони заглушава мислите за теб. Полюшвам се в безтегловността да те притежавам. Някакви птици
прелитат над главата ми. Сякаш са изрязани от гланцово блокче. И те изглеждат
нереални. Отнякъде детска ръка изрязва и едно синьо небе, за да заприлича съвсем на кич. После
изрязва и майка си. Вероятно от любов.
В
момента моята любов към теб е часовник. Зъбните колела са спрели, за да си
починат, а с тях и аз. Чакам те, увиснал между часовете. Часовете, които
минават бързо, защото сме решили да впрегнем времето в своя полза. Всичко се
побира в една малка черна точица. Дете, майка му, птици, небе и твоето очакване
– Големият взрив, който ще задвижи
механизма на големите зъбни колела в големия часовник. За да те обичам повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар