Дъждът дойде.
Не ти го бях обещавал. Ти също не ме предупреди. Настигна ни ненадейно, като първа
любов. Капките вода сякаш напоиха общите ни спомени и те изведнъж станаха
осезаеми като гъба – набъбнали от нежността на септемврийския порой. Още сме двама,
но това не пречи да вървим един към друг. Зад нас остават любими места и думи.
Пред нас са локвите, които ще прескачаме усърдно като деца, невинни в своята
неосъзната предопределеност да обичат. Този дъжд е нашата невъзможност да бъдем
разделени. По това време на годината просто обозначаваме смъртната готовност да
останем заедно. И никога под чадър. Важно е да бъдем мокри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар