Наоколо е пълно с тъжни хора,
които се усмихват наизуст…
Не ни е нужна тяхната умора,
смехът им гръмогласен - див и пуст.
В очите им не искам да поглеждам.
Заразна става тяхната тъга.
Изгубили са всякаква надежда.
Да си останем двамата. Сега.
Небето стига. Стигат тишината,
и гушкането в меката трева;
целувките на есенния вятър
с целувките ни. Стига ни това…
Няма коментари:
Публикуване на коментар