Преди да стане време за чадър

Прииска ми се друго. Не посмях.

За малко ми се щеше. За минута.

Понякога и любовта от страх

остава за молитвите нечута.

А исках само малко по-добър

в обичането си към теб да стана.

Преди да стане време за чадър.

За малко. Щяхме пак да сме си двама.

Представих си, че нежността у мен

възторжено ще гръмне като песен.

Септември си отива и след ден

наистина ще бъде вече есен.

Е, нищо. Аз и ти, и есента

достатъчни сме. Другото мечта е.

Излишно е да плашим любовта.

От рутината и от възрастта е.