Това ли беше?

            Отивам си. Решението ми е окончателно като настъпването на лятото. Отивам си с една торба спомени, които често ще припомнят лицето ти. С времето ще се отдалечавам все повече от теб, но често ще усещам, че присъстваш. Не знам дали времето лекува. В случая не съм сигурен, че има от какво да бъда лекуван.

            В градската суматоха се сливат образи и звуци. Понякога уж ще те разпознавам сред забързаната тълпа, а после ще осъзнавам, че това не си ти. Негативът на образа ти често ще иска да се прояви на слънце, макар образите да изпъкват ярко единствено в тъмната стаичка. С приглушено осветление.

            Отивам си. Но искам да знаеш, че съм те обичал. Искам да си наясно, че този факт ще остане експониран във време-пространството, дори когато започна да обичам отново. Друга.

            Сбогом. И ти благодаря, че беше моя. 

Дубъл

Гордост и врява.

Мъка и скука.

Думи и плява.

Страст и разлъка.

Нежност и тайни.

Клюки и злоба.

Чувства нетрайни.

Камера. Проба.

Дубъл, и втори,

трети, четвърти..

Плача, говоря.

Жив съм, и смъртен.

Стига ми. Стига.

Дишам. Не дишам.

Бог е тревога.

С мене въздиша.

Профил

Характер тежък. В чувства недодялан.

Изгубващ се във мисли за любов.

Внезапни мисли, мисли недоспали...

За тях е на безсъние готов.

Понякога не бърза, а почива,

заседнал между страсти и тъга.

Когато всичко му изглежда сиво,

представя си, че тича към дъга.

Не иска доверчиво да обича.

Не може лесно да се отдаде.

На себе си единствено прилича.

Пред нищо няма да се предаде.

Характера си носи без да мрънка -

целува, и говори, и мълчи...

Издънка е за другите, издънка,

защото на душите им горчи.

Но той не бърза леката му сладост

да бъде споделена без разбор...

Затворен е във тихата си младост.

Свободен в собствения си затвор.

Неми думи

Букви. Думи. Думи.

Шепот или глас.

Те са помежду ни,

винаги са в нас.

Всяка наша дума

всъщност е любов;

Любовта без думи

пък е благослов.

И на глас, и нямо

ти си все до мен.

Букви. Думи. Двама –

докато умрем!

*****

Неясно е.

Опасно.

Прекрасно е.

Безгласно.

Събличам те.

Целувам.

Обичам те.

Ревнувам.

Изцяло твой.

Обсебен.

Легло. Покой.

Ти с мене.

Прекрасно е.

Прекрасно.

Опасно и

неясно.

Нещата

Нещата са такива,

каквито ги направим.

Те често си отиват

преди да ги забравим.

За тях ни става мъчно,

когато сме разбрали,

че простата им същност

с теб всъщност сме проспали.

А другите, които,

приели сме за важни,

запълват празнотите

на чувства маловажни.

Нещата са живота –

любов и обич малка -

пропуснем ли ги, просто

за нас ще бъде жалко.

За мене да те няма

Портретът избледня.

А снимката изчезна.

Гневът ми отшумя.

Дори не ми е нервно.

Намерил съм покой

в среднощната наслада.

Дано те има той!

Дано си му награда,

макар и несъвсем,

макар да е за малко...

Страстта ти е рефрен,

цигарата, запалка,

два пръста питие

и ягоди в сметана –

Не може ли съвсем

за мене да те няма?