Присъствам само

Във тази стая

те целувах.

Докоснах рая.

Съществувах.

Сега те няма.

Не въздишам.

 В живот без двама

трудно дишам.

Живот без двама.

Празна стая.

Присъствам само.

Сам съм в рая.

Малките неща

Обичам простотата

на малките неща –

звука на тишината,

перваза със цветя,

простора на небето,

вълните на море...

Завръщам се, където

се чувствам най-добре.

След всичката умора

животът ми е нов -

при мъничките хора

с голямата любов.

Опитомяване

Не можем да бъдем опитомени. Свободата е егоистична, само изглежда общодостъпна. Затова има различни видове любов. Любов от пръв поглед, изгубена любов, невъзможн любов, удобна любов, единствена, втора, поредна... Самосъхраняваме се в представите за нещата. Самите неща ни карат да се чувстваме зависими и лабилни. Цветето в ръка е истинско. Цветето във въображението също. Занимават ни въпроси и съмнения. Будното съзнание е огледало на съня. Времето не съществува. Часовниците са измислени от нас, но движението на стрелките гонят само себе си. Имаме причина да сме самонадеяни.

Опитомяването на лисица е прекрасна идея преди лягане. Но това е невъзможно, тъй като не сме опитомили самите себе си. Приказките и добрите истории компенсират онова, което ни липсва, за да бъдем съвършени. Затова често сме неразривно свързани с тъгата и носталгията. И докато интелектуално се стремим да намерим нещо, което да опитомим, забравяме единственото важно нещо на света: животът ни е даден, за да бъдем щастливи. Няма друга причина. Всички други въпроси са маловажни.

Нищо друго

Другото е ясно.

Двамата го знаем.

Хванати на тясно,

в порив осезаем,

думите изрекли

в клетва постоянна,

с тебе сме врекли

в обич непрестанна.

Другото е само

някаква причина.

Друго нищо няма.

Само нас ни има.

Навлизам в теб

Навлизам в теб като съмнение.

Оставам трайно в твоя свят.

Възпявам те в стихотворение,

превръщам те в любим цитат.

Нахлувам шеметно в главата ти,

превземам бързо твоя ум.

По цигански крада душата ти

без срам, без милост и без шум.

Така в едно противоречие

да бъда сам или със теб,

избрах за мен да си наречие

на рая - днес и занапред.

Животът

Когато нещо си отива, понякога падат звезди.

Когато падат звезди, някъде някой се ражда.

Когато някой се ражда, друг го носи на ръце и изпитва радост.

Когато има радост, смисълът на всичко е в камъните, във въздуха и в Слънцето.

Когато Слънцето изгрява, новото начало винаги е обещаващо.

Когато правиш обещания, знаеш че някой разчита те да бъдат изпълнени.

Когато изпълняваш желание, приличаш на ангел.

Когато ангелите са около теб, усещането за спокойствие не те напуска.

Когато си спокоен, увереността да продължиш се множи.

Когато даваш много, много ще получиш, макар да не го проумееш.

Когато осъзнаваш страданието, ставаш мил.

Когато си мил, остаряваш добър и състрадателен.

Състраданието ражда звезди.

Звездите умират, за да продължи животът.

Обичам те. Сега.

Не пушиш. Нещо си тревожна.

Ела до мен. До мене поседни.

Понякога е много сложно.

Понякога се чувстваме сами.

Ще помълча минутка с тебе -

и затова ме има тук, нали?

Мълчанието ще разтреби.

Ела до мен. Седни. Навън вали.

В дъжда е важна всяка капка.

Дъждът измива тихата тъга -

тъгата под дъжда е кратка...

Седни до мен. Обичам те. Сега.