вторник, 19 февруари 2013 г.

Безпомощен от нежност


Минава десет. Сняг прехвърча вън.
Минава десет. Второ е кафето.
Минава десет. А съм като в сън.
Като в измислен филм съм общо – взето.

По обед те обичам все така.
По обед сякаш пак се съживявам.
По обед търся твоята ръка.
Аз всяка твоя ласка притежавам.

Надвечер съм в прегръдката ти пак.
Надвечер съм безпомощен от нежност.
Надвечер ме целуваш – знаеш как –
красиво е. Прекрасно. Белоснежно.

1 коментар:

  1. опасен си като връхлитащ влак...премазваш ме със нежни думи..

    ОтговорИзтриване