петък, 8 февруари 2013 г.

Нищо


Посред нищото съм. Когато мисля за теб, всичко е нищо. Никакви хора. Никакъв говор. Никакво небе, следователно няма и сняг.
Застинал съм в позата на пиле. Ръцете обгръщат краката ми, очите ми са затворени. Почти не съществувам. Почти ме няма, понеже тялото ти също отсъства. Кокоша слепота.
Пилетата основно чувстват.
Посред нищото аз поклащам приклекналото си тяло напред – назад като махало на часовник, което не може да бъде обуздано. За момент чувам никакви писъци. Никакви кавги са повод за страхове, че други вероятно ще бъдат изоставени. Сега това не ме интересува.
Напред.
Назад.
Писъците не са повод за снизхождение към тревогата, когато е ничия.
Пилетата могат единствено да обичат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар