Безпомощен от нежност

Минава десет. Сняг прехвърча вън.

Минава десет. Второ е кафето.

Минава десет. А съм като в сън.

Като в измислен филм съм общо – взето.

По обед те обичам все така.

По обед сякаш пак се съживявам.

По обед търся твоята ръка.

Аз всяка твоя ласка притежавам.

Надвечер съм в прегръдката ти пак.

Надвечер съм безпомощен от нежност.

Надвечер ме целуваш – знаеш как –

красиво е. Прекрасно. Белоснежно.