Буквална си. И скучна. Тихо. Пий.
Отворих вино. Ето ти цигара.
Хвърли си дрехите. От мен не крий
гърдите си. Не те намирам стара.
За малко с мен сега се отпусни.
Разголена. Нахална като младост.
Сега. Сред тези четири стени.
Нали не си обичала на халост?
Понеже ставаш скучна… А не си.
Понеже навикът ни приобщава…
Отпий и просто искай с мен да си.
Това единствено си заслужава.
Не ме вълнуват клюките. Вали.
Бъди отново мила. Романтична.
След чаша вино пак си ти. Дали?
Или е друго. Друго и различно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар