Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове
отсреща,
изпитва силно чувство за
вина –
пропуснала е някого и
нещо.
Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши. Втренчена
и мокра.
Забравила дори, че има
шал.
Дъждът попива в меката й
рокля.
Онази, да. Жената със
кибрит.
Кибритът вече няма да
запали.
Привлича погледа като
магнит.
Дано ми кимне със глава.
Едва ли.
Онази плаха влюбена жена.
Пропуснала мига за малка
вечност.
Отсреща. Пуши дълго. И сама.
Изгубена във своята
далечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар