Усмихваш се… Усмивка като тик,
застинал на лицето ти… Такъв си.
Не осъзнаваш мен и всеки миг,
във който те обичам… Лед до кръв си.
А аз съм просто дамата с цветя,
която се усмихва нежно, мило…
Не иска твърде много любовта –
усмивка от сърце й дава сила.
Когато любовта е само тик,
превръща се в измъчена гримаса…
Да се усмихваш от сърце е трик
за повече от говор. И на маса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар