Снегът като че ли се
изваля.
Разкаляха се улици и
хора.
От теб не мога да се
отделя –
тешим в леглото зимната
умора.
Не мога и не искам да съм
вън.
До март ни предстои да
бъде сиво.
Прегърнати до болка в
полусън,
уверен съм че с мене си
щастлива.
Оставаме в леглото. Ти и
аз.
Снегът навън не ни
интересува.
Умората екстазът е за нас.
И всяка ласка болката си
струва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар