Звездите остави. Небето
също.
Луната. Ветровете. И дъжда.
Да те сравнявам с тях е
неприсъщо.
Нали за тебе съм единствен?
Да.
Един за друг сме. Ти –
каквато искам.
Какъвто искаш вечно ще
съм аз.
В прегръдките си силно те
притискам.
Обичаме се. Двама сме
контраст.
Контраст сме на невидими
вселени.
Това ни стига. Нека е
така.
Щом имам те за себе си –
до мене –
така ще е. Завинаги така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар