Не са ми равни другите
мъже
по нежност. Нито по любов
такава.
Небръснат съм. Изглеждам
неглиже.
Но с мен да си, така си
заслужава.
Познавам всяка гънка,
всеки стон,
присъщи за красивото ти
тяло –
то всяка нощ за мене е
подслон,
накуп страстта и ласките
събрало.
Тъй както аз умея да съм
мил,
не могат другите мъже. Не
могат.
За себе си от всички съм
те скрил.
За себе си те пазя в
тайна строга.
Обичам те. Обичаш ме.
Това
за нас е предостатъчно.
Така е.
С теб двамата сме слънце
и трева,
и топъл дъжд, и вятър сме
безкраен.
Такива сме. За другите
мъже
е чужда тази вечна
симбиоза…
Небръснат съм. Изглеждам
неглиже.
И влюбен до полуда. Като
в проза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар